keyboard_tab Data Act 2023/2854 BG
BG CS DA DE EL EN ES ET FI FR GA HR HU IT LV LT MT NL PL PT RO SK SL SV print pdf
- 1 Член 4 Права и задължения на ползвателите и държателите на данни по отношение на достъпа, използването и предоставянето на данни от продукти и от свързани услуги
- 1 Член 10 Уреждане на спорове
- 1 Член 22 Взаимопомощ и трансгранично сътрудничество
- 1 Член 38 Право на жалба
ГЛАВА I
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
ГЛАВА II
СПОДЕЛЯНЕ НА ДАННИ МЕЖДУ ПРЕДПРИЯТИЯ И ПОТРЕБИТЕЛИ И МЕЖДУ ПРЕДПРИЯТИЯ
ГЛАВА III
ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ДЪРЖАТЕЛИТЕ НА ДАННИ, КОИТО СА ЗАДЪЛЖЕНИ ДА ПРЕДОСТАВЯТ ДАННИ СЪГЛАСНО ПРАВОТО НА СЪЮЗА
ГЛАВА IV
НЕРАВНОПРАВНИ ДОГОВОРНИ КЛАУЗИ, СВЪРЗАНИ С ДОСТЪПА ДО ДАННИ И ИЗПОЛЗВАНЕТО ИМ МЕЖДУ ПРЕДПРИЯТИЯ
ГЛАВА V
ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ДАННИ НА ОРГАНИТЕ ОТ ПУБЛИЧНИЯ СЕКТОР, НА КОМИСИЯТА, НА ЕВРОПЕЙСКАТА ЦЕНТРАЛНА БАНКА И НА ОРГАНИТЕ НА СЪЮЗА ВЪЗ ОСНОВА НА ИЗВЪНРЕДНА НЕОБХОДИМОСТ
ГЛАВА VI
СМЯНА НА УСЛУГИ ЗА ОБРАБОТКА НА ДАННИ
ГЛАВА VII
НЕЗАКОНЕН МЕЖДУНАРОДЕН ДОСТЪП НА ОРГАНИ НА ПУБЛИЧНАТА ВЛАСТ ДО НЕЛИЧНИ ДАННИ И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА НЕЛИЧНИ ДАННИ НА ТАКИВА ОРГАНИ
ГЛАВА VIII
ОПЕРАТИВНА СЪВМЕСТИМОСТ
ГЛАВА IX
ИЗПЪЛНЕНИЕ И ОСИГУРЯВАНЕ НА СПАЗВАНЕТО
ГЛАВА Х
ПРАВО SUI GENERIS СЪГЛАСНО ДИРЕКТИВА 96/9/ЕО
ГЛАВА XI
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
- на 202
- за 72
- да 54
- данните 48
- или 46
- от 45
- данни 34
- орган 27
- спорове 25
- се 25
- уреждане 23
- не 19
- по 18
- до 18
- съгласно 17
- член 16
- ползвателя 14
- когато 12
- съответствие 12
- държателя 11
- държателят 11
- който 10
- параграф 10
- членка 10
- като 9
- са 9
- параграф 9
- ако 8
- искането 8
- си 8
- чрез 7
- тези 7
- тайни 7
- които 7
- информация 7
- той 7
- достъп 7
- във 7
- може 7
- връзка 7
- този 7
- настоящия 7
- ползвателят 7
- държава 6
- страни 6
- по-специално 6
- Съюза 6
- член 6
- относно 6
- друг 6
Член 4
Права и задължения на ползвателите и държателите на данни по отношение на достъпа, използването и предоставянето на данни от продукти и от свързани услуги
1. Когато ползвателят няма пряк достъп до данните от свързания продукт или от свързаните услуги, държателите на данните му предоставят леснодостъпните данни, както и съответните метаданни, необходими за тълкуването и използването на тези данни, без неоснователно забавяне, със същото качество, каквото се предоставя на държателя на данните, лесно, сигурно, безплатно, в изчерпателен, структуриран, широко използван и машинночетим формат и, когато е относимо и технически осъществимо, непрекъснато и в реално време. Това се извършва въз основа на обикновено искане чрез електронни средства, когато е технически осъществимо.
2. Ползвателите и държателите на данните могат чрез договор да ограничат или забранят достъпа, използването или по-нататъшното споделяне на данни, ако такава обработка би могла да подкопае изискванията за сигурност на свързания продукт съгласно предвиденото в правото на Съюза или в националното право, което да доведе до сериозно неблагоприятно въздействие върху здравето, безопасността или сигурността на физическите лица. Секторните органи могат да осигурят на ползвателите и държателите на данните технически експертен опит в този контекст. Когато държателят на данните откаже да сподели данни съгласно настоящия член, той уведомява компетентния орган, определен съгласно член 37.
3. Без да се засяга правото на ползвателя да търси правна защита на всеки етап пред съд или друг правораздавателен орган на държава членка, във връзка с всеки спор с държателя на данните относно договорните ограничения или забрани, посочени в параграф 2, ползвателят може:
| a) | да подаде жалба до компетентния орган в съответствие с член 37, параграф 5, буква б); или |
| б) | да се споразумее с държателя на данните въпросът да бъде отнесен до орган за уреждане на спорове в съответствие с член 10, параграф 1. |
4. Държателите на данни не затрудняват неоправдано упражняването от страна на ползвателя на избора или правата съгласно настоящия член, включително като предлагат избор на ползвателя по начин, който не е неутрален, или като подриват или накърняват автономността на ползвателя, вземането на решения или избора му чрез структурата, проектирането, функционирането или начина на работа на ползвания потребителски цифров интерфейс или част от такъв интерфейс.
5. За целите на проверката дали дадено физическо или юридическо лице се квалифицира като ползвател за целите на параграф 1, държателят на данните не може да изисква от това лице да предостави информация извън необходимото. Държателите на данните не съхраняват никаква информация, по-специално данни за влизане, относно достъпа на ползвателя до исканите данни извън необходимото за правилното изпълнение на искането му за достъп и за сигурността и поддръжката на инфраструктурата за данни.
6. Търговски тайни се съхраняват и се разкриват само когато държателят на данните и ползвателят предприемат всички необходими мерки преди разкриването, за да запазят поверителността на данните, по-специално по отношение на трети страни. Държателят на данните или, когато става дума за различно лице, притежателят на търговска тайна идентифицира данните, които са защитени като търговски тайни, включително в съответните метаданни, и се споразумява с ползвателя относно пропорционални технически и организационни мерки, необходими за запазване на поверителността на споделените данни, по-специално по отношение на трети страни, като образци на договорни клаузи, споразумения за поверителност, строги протоколи за достъп, технически стандарти и прилагане на кодекси за поведение.
7. Когато няма споразумение относно необходимите мерки, посочени в параграф 6, или ако ползвателят не прилага мерките, договорени съгласно параграф 6, или застрашава поверителността на търговските тайни, държателят на данните може да се въздържи или, в зависимост от случая, да преустанови споделянето на данни, идентифицирани като търговски тайни. Решението на държателя на данните се обосновава надлежно и своевременно се предоставя в писмен вид на ползвателя. В такива случаи държателят на данните уведомява компетентния орган, посочен съгласно член 37, че е отказал или преустановил споделянето на данни, и посочва кои мерки не са били договорени или приложени и, когато е нужно, поверителността на кои търговски тайни е застрашена.
8. При извънредни обстоятелства, когато държателят на данните, който е притежател на търговска тайна, може да докаже, че е много вероятно да претърпи сериозни икономически вреди от разкриването на търговски тайни въпреки техническите и организационните мерки, предприети от ползвателя съгласно параграф 6 от настоящия член, този държател на данните може да откаже искане за достъп до въпросните конкретни данни, като разглежда всеки случай поотделно. Доказването става чрез надлежна обосновка въз основа на обективни елементи, по-специално осъществяването на защитата на търговските тайни в трети държави, естеството и нивото на поверителност на исканите данни, както и уникалността и новостта на свързания продукт, и се предоставя на ползвателя в писмен вид без неоснователно забавяне. Когато държателят на данните откаже да сподели данни съгласно настоящия параграф, той уведомява компетентния орган, определен съгласно член 37.
9. Без да се засяга правото на ползвател да търси правна защита на всеки етап пред съд или друг правораздавателен орган на държава членка, ползвател, който желае да оспори решението на държател на данните да откаже, да се въздържи или да преустанови споделянето на данни съгласно параграфи 7 и 8, може:
| а) | да подаде жалба в съответствие с член 37, параграф 5, буква б) до националния компетентен орган, който своевременно взема решение дали и при какви условия споделянето на данните да започне или да бъде възобновено; или |
| б) | да се споразумее с държателя на данните въпросът да бъде отнесен до орган за уреждане на спорове в съответствие с член 10, параграф 1. |
10. Ползвателят не използва данните, получени по искане съгласно параграф 1, за разработване на свързан продукт, който се конкурира със свързания продукт, от който произхождат данните, нито споделя данните с трета страна с такова намерение и не използва тези данни, за да получи информация за икономическото положение, активите и методите на производство на производителя или, когато е приложимо, на държателя на данните.
11. Ползвателят не използва средства за принуда, нито злоупотребява с пропуски в техническата инфраструктура на държателя на данните, предназначена за защита на данните, за да получи достъп до тях.
12. Когато ползвателят не е субектът на данните, чиито лични данни са поискани, всякакви лични данни, генерирани от използването на свързан продукт или свързана услуга, му се предоставят от държателя на данните само когато е налице валидно правно основание за обработване съгласно член 6 от Регламент (ЕС) 2016/679 и, когато е приложимо, са изпълнени условията на член 9 от същия регламент и на член 5, параграф 3 от Директива 2002/58/ЕО.
13. Държателят на данните използва всички леснодостъпни данни, които са нелични данни, само въз основа на договор с ползвателя. Държателят на данните не използва такива данни, за да получи информация за икономическото положение, активите и методите на производство или използването от страна на ползвателя по всеки друг начин, който би могъл да подкопае търговската позиция на този ползвател на пазарите, на които той осъществява дейност.
14. Държателите на данните не предоставят нелични данни от продукти на трети страни за търговски или нетърговски цели, различни от изпълнението на договора им с ползвателя. Когато е приложимо, държателите на данните обвързват чрез договор третите страни да не споделят с други лица получените от тях данни.
Член 10
Уреждане на спорове
1. Ползвателите, държателите на данни и получателите на данни имат достъп до орган за уреждане на спорове, сертифициран в съответствие с параграф 5 от настоящия член, за уреждане на споровете по член 4, параграфи 3 и 9 и по член 5, параграф 12, както и споровете, свързани със справедливите, разумни и недискриминационни ред и условия и прозрачния начин за предоставяне на данните в съответствие с настоящата глава и глава IV.
2. Органите за уреждане на спорове съобщават на засегнатите страни таксите или механизмите, използвани за определяне на таксите, преди тези страни да поискат решение.
3. За споровете, отнесени до орган за уреждане на спорове съгласно член 4, параграфи 3 и 9 и член 5, параграф 12, когато органът за уреждане на спорове реши спор в полза на ползвателя или на получателя на данните, държателят на данните поема всички такси, начислени от органа за уреждане на спорове, и възстановява на този ползвател или получател на данните всички други разумни разходи, които ползвателят или получателят на данните е направил във връзка с уреждането на спора. Ако органът за уреждане на спорове реши спор в полза на държателя на данните, от ползвателя или получателя на данните не се изисква да възстанови такси или други разходи, които държателят на данните е платил или трябва да плати във връзка с уреждането на спора, освен ако органът за уреждане на спорове не установи, че ползвателят или получателят на данни е действал явно недобросъвестно.
4. Клиентите и доставчиците на услуги за обработка на данни имат достъп до орган за уреждане на спорове, сертифициран в съответствие с параграф 5 от настоящия член, за уреждане на спорове във връзка с нарушаване на правата на клиентите и неизпълнение на задълженията на доставчиците на услуги за обработка на данни в съответствие с членове 23—31.
5. Държавата членка, в която е установен органът за уреждане на спорове, сертифицира този орган по негово искане, когато той е доказал, че отговаря на всяко едно от следните условия:
| a) | той е безпристрастен и независим и издава решенията си в съответствие с ясни, недискриминационни и справедливи процедурни правила; |
| б) | разполага с необходимия експертен опит, по-специално във връзка с осигуряването на справедливи, разумни и недискриминационни ред и условия, включително по отношение на компенсацията, и във връзка с прозрачното предоставяне на данни, което му позволява ефективно да определя въпросните ред и условия; |
| в) | той е леснодостъпен чрез електронни комуникационни технологии; |
| г) | в състояние е да приема решенията си по бърз, ефикасен и икономически ефективен начин на поне един от официалните езици на Съюза. |
6. Държавите членки уведомяват Комисията за органите за уреждане на спорове, сертифицирани в съответствие с параграф 5. Комисията публикува списък на тези органи на специален уебсайт и го актуализира редовно.
7. Органът за уреждане на спорове отказва да разгледа искане за разрешаване на спор, който вече е бил отнесен до друг орган за уреждане на спорове или до съд, или друг правораздавателен орган на държава членка.
8. Органът за уреждане на спорове предоставя на страните възможността в разумен срок да изразят становищата си по въпросите, които страните са повдигнали пред този орган. В този контекст органите за уреждане на спорове предоставят на всяка от страните внесените от другата страна документи във връзка с техния спор и всички изявления, направени от експерти. Страните имат възможност да коментират тези документи и изявления.
9. Органът за уреждане на спорове приема своето решение по отнесените до него въпроси не по-късно от 90 дни след получаването на искане съгласно параграфи 1 и 4. Това решение се взима в писмена форма или на траен носител и се придружава от изложение на мотивите.
10. Органите за уреждане на спорове изготвят и оповестяват публично годишни доклади за дейността. В тези годишни доклади се включва по-специално следната обща информация:
| a) | обобщение на резултатите от споровете; |
| б) | средната продължителност на процедурата за решаване на спорове; |
| в) | най-честите причини за спорове. |
11. За да улесни обмена на информация и на най-добри практики, орган за уреждане на спорове може да реши да включи в посочения в параграф 10 доклад препоръки относно начина, по който тези проблеми може да бъдат избегнати или решени.
12. Решението на орган за уреждане на спорове е обвързващо за страните само ако страните изрично са дали съгласието си за неговия обвързващ характер преди началото на процедурата за уреждане на спорове.
13. Настоящият член не засяга правото на страните да търсят ефективни правни средства за защита пред съд или друг правораздавателен орган на държава членка.
Член 22
Взаимопомощ и трансгранично сътрудничество
1. Органите от публичния сектор, Комисията, Европейската централна банка и органите на Съюза си сътрудничат и си оказват съдействие за последователното прилагане на настоящата глава.
2. Никакви данни, обменени в контекста на поисканото и предоставеното съдействие по параграф 1, не може да се използват по начин, несъвместим с целта, за която са поискани.
3. Когато орган от публичния сектор възнамерява да поиска данни от държател на данни, установен в друга държава членка, той първо уведомява за това намерение определения съгласно член 37 компетентен орган на тази държава членка. Това изискване се прилага и за искания от Комисията, Европейската централна банка и органи на Съюза. Искането се разглежда от компетентния орган на държавата членка, в която е установен държателят на данните.
4. След като разгледа искането с оглед на изискванията, определени в член 17, съответният компетентен орган своевременно предприема едно от следните действия:
| a) | предава искането на държателя на данните и, ако е приложимо, съветва органа от публичния сектор, отправил искането, Комисията, Европейската централна банка или органа на Съюза относно необходимостта, ако има такава, от сътрудничество с органите от публичния сектор на държавата членка, в която е установен държателят на данните, с цел намаляване на административната тежест за държателя на данните при изпълнението на искането; |
| б) | отхвърля по надлежно обосновани причини в съответствие с настоящата глава искането. |
Органът от публичния сектор, отправил искането, Комисията, Европейската централна банка и органът на Съюза взимат предвид становището и основанията, посочени от съответния компетентен орган съгласно първа алинея, преди да предприемат всякакви по-нататъшни действия, като например повторно подаване на искането, ако е приложимо.
ГЛАВА VI
СМЯНА НА УСЛУГИ ЗА ОБРАБОТКА НА ДАННИ
Член 38
Право на жалба
1. Без да се засягат които и да било други административни средства или средства за правна защита, физическите и юридическите лица имат право да подават жалба, индивидуално или, когато е уместно, колективно, до съответния компетентен орган в държавата членка на обичайното си пребиваване, месторабота или установяване, ако считат, че правата им съгласно настоящия регламент са били нарушени. Координаторът за данните предоставя при поискване цялата необходима информация на физическите и юридическите лица за подаване на техните жалби до съответния компетентен орган.
2. Компетентният орган, до който е подадена жалбата, информира жалбоподателя в съответствие с националното право за хода на производството и за взетото решение.
3. Компетентните органи си сътрудничат ефективно и своевременно за разглеждането и решаването на жалби, включително чрез обмен на цялата съответна информация по електронен път, без неоснователно забавяне. Това сътрудничество не засяга механизмите за сътрудничество, предвиден в глави VI и VII от Регламент (ЕС) 2016/679 и в Регламент (ЕС) 2017/2394.
whereas